Кукерството е българска традиция, която има корени преди повече от 4000 години. Този обичай е свързан с празнуването на тракийския бог на веселите моменти – Дионисий, и отбелязва настъпването на новата година според земеделските цикли, особено по време на „Сирни Заговезни“. Кукерството символизира преминаването на зимата и идването на лятното плодородие.

В различни райони на България, кукерите излизат да празнуват в различни дни – на Васильов ден, на Песен понеделник след Сирни Заговезни или през месец март. Те имат и различни имена, включително бабугери, песяци, мечкари и кукове. Кукерите носят смесица от мъжки и женски облекла, страхотни маски и звънци, които звънят, за да прогонят зимата и злите духове.

Кукерската игра представлява дълбока връзка между човека и природата: земята е представена като жена, а процесите на засяване и оплождане символизират жизнеността и плодородието. Движенията на кукерите имат символично значение – те пресъздават цикъла на живота и смъртта, олицетворявайки умирането на зимата и възкресението на пролетта.

Жестовете на кукерите, включително подскачанията и търкалянето по земята, имат заклинателни функции – целят да накарат житото да расте и да прогонят злите сили. Звънците и хлопките, които носят, също играят важна роля в този ритуал.

Кукеруването е не само обичай, но и важен етап в живота на младежите. То представлява подготовка за семейния живот, в която младежите трябва да преминат, за да се подготвят за бъдещето след сватбата. Младеж, който не участва в кукеруването, не може да се счита за подходящ кандидат за женитба и е наричан „втора ръка“ избор.

Традицията на кукерството остава жива и днес, вдъхновявайки нови поколения да се свързват с корените си и да пазят българските обичаи.

Главните действащи лица в кукерската дружина са Цар, Момък и Невеста или Баба и Дядо, и кукери. Те имат двуколка или каруца, в която возят Царя; рало, с което разорават земята обредно; крина, пълна със зърно, което царят засява; дървени мечове, боздуган и кросно, които се възприемат като подобия на мъжкия член; кукла. Макар и с различия, в миналото обичаят съдържал следните общи за цялата страна действия: Кукерите, само неженени мъже, предвождани от Цар в зряла възраст, който трябва да има семейство, челяд и имот, се събират на хорището на селото, откъдето, начело със свирачите, обикалят къщите с наричания за здраве и благополучие. Невестата се захваща да премете и подреди, но всъщност само разтуря нещата. Домакините ги даряват с храна, вино и/или пари, а булката целува ръка на стопанина за благодарност. След обиколката по къщите дружината, следвана от цялото село, се връща на мегдана, където разиграва старинния си обряд. Най-напред кукерите търчат в разни посоки като се стремят с движения и дрънчене на звънците си да изплашат злите сили. Момъкът/ Дядото използват суматохата и “оплождат” Невестата/Бабата, а кукерите дават на Царя три залъка хляб. След това двама кукера се впрягат в ралото, един орач ги подкарва с остен и разорава обредно три бразди в кръг. Царят върви след тях и сее зърно от крината, а групата кукери го следват, подскачайки и размахвайки саби. След заораването, Царят благославя за плодородие, a кукерът с кросното го убива, но другите кукери се събират над него и го възкресяват. Невестата/Бабата ражда дете и кукерската веселба продължава с народни хора. Докато се играе обичая, кукерите се закачат и шегуват с наблюдаващите ги. Накрая кукерите се събират на гощавка с храната и пиенето, дарени им от хората. Цари всеобща веселба.

Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник e най-голямата в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски.
Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсния си характер фестивалът е среща и надпревара на живите ѝ носители, най-популярни с наименованията „сурвакари“ и „кукери“.

Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда всяка година през последната седмица на месец януари. Организиран е като двудневно шествие на маскарадни групи от страната и от чужбина.

Традиционно в него участват около 5 000 души в над 90 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. Участниците идват в Перник на състезание, за емоцията, за веселбата, за признанието, че са участвали. Зрителите от Перник и цялата страна, гостите от чужбина, идват, за да споделят магията на играта, да видят и пипнат маските, да се почувстват обновени, да си пожелаят здраве и късмет.
Със съдействието на Нов български университет и на Института за фолклор при Българската академия на науките в рамките на фестивала се провежда научна конференция, посветена на маската и маскирането. В нея участват изтъкнати български фолклористи, етнолози, антрополози, представители на различни университети и институти.
Пернишкият фестивал е първият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 г.

Обичай,маски и танци …

Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари, са българските карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По-стар обичай в периода между Месни и Сирни заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България. Днес навсякъде в Източна България (дори по цяла България) Кукеровден се празнува точно на Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други

Традицията разказва …

На първи януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор. Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец — жена). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова година и Сирни заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.

Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година. Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея се налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Трябва да я направят все по-грозна и по-страшна,за да изплашат злото.Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

Обичаят е разпространен повсеместно в Южна и Централна Европа – и в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Словения, Хърватия, България и т.н.. Подобни карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през първата неделя от новата година. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия. Обичаят по нашите земи води началото си от траките, където се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.